ПЕТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ
Малките български певци от Детския радиохор обичат все така своя колектив, а аз вдигам ръце пред тях
в репетиционната зала все така ентусиазиран и се устремявам през петото десетилетие, към заветната мечта
– 50-годишния юбилей!
Но, януари 2001 година е! Нова година!
Нов век! Двадесет и първи!
Ново хилядолетие!
С такива вълнения излязохме на сцената на зала „България” на 16 януари да отпразнуваме всички тези
събития на времето в историята на човечеството. Изнесохме самостоятелен концерт, организиран от „Класик
FM клуб”, с пълна зала и много голям успех. За този концерт проф. Венелин Кръстев пише във вестник „Дума”,
брой 28 от 3 февруари 2001 г.:
„В средата на януари Детският радиохор събра в зала „България” една елитна и компетентна публика,
която съвсем заслужено не се скъпеше и на аплодисменти, и на много бурно изразени одобрения. По стара
традиция и този път програмата беше поравно поделена между българските и чуждите песни. И пак сред
познатите и любими песни имаше и няколко нови в техния репертоар. Две от тях бяха от български автори
(„Полският кантон” от Т. Попов и „Щъркел” от Хр. Недялков) и две чужди („Песента на Солвейг” от Григ и „Хор
на девойките” из оп. „Евгений Онегин” от Чайковски). След доста години Хр. Недялков отново се реши да по-
сегне към нотния лист и новата му песен сигурно ще намери място в репертоара на детските хорове, защото
и художествено, и технически е по техните сили. Що се отнася до творбите на Григ и Чайковски, то те са от
онази категория хорови песни, които от години обновяват традиционния детски репертоар с „недетски” пиеси
(каквито в този концерт бяха „Йове, малай моме”, „Целувката” от Ардити – с една чудесна солистка) и няколко
песни от класически и съвременни автори. С една дума Хр. Недялков излиза от репертоарната орбита на оно-
ва, което ние наричаме детска песен, и навлиза в концертната сфера на женските и смесените хорове.
И двата състава, с които диригентът се представи, бяха на онова безупречно художествено равнище, което
според мен следва от години неизменния негов принцип – усъвършенстване на съвършенството.
Хоровата школа на Хр. Недялков има основание да бъде както национална, така и световна, за което сви-
детелстват авторитетни специалисти от почти всички страни, където хорът е гостувал. В подтекста на всеки
един сериозен анализ аз извеждам едно обобщаващо понятие – школа. Защото всичко изтъкнато като негова
характеристика обосновава точно онова съдържание, което ние влагаме в понятието школа. Очевидно про-
грамата на една детска хорова школа ще бъде неколкогодишна, така както са били през миналите векове
всички известни детски хорови школи. Съвършенство в постановката на гласа и още повече в нейния худо-
жествено-изпълнителски стил не се достига ад хок, с малко труд и много слава.
Вече четири десетилетия Хр. Недялков формира с упоритостта и всеотдайността на първопроходец осно-
вите на една утвърждаваща се в глобален мащаб в художествено и репертоарно-стилистическо направление,
школа, която е с несъмнени отличителни белези за съвременно хорово музициране, отворена в еднаква сте-
пен и към религиозната, и към светската музика, към фолклорно-националната ни идентичност и към най-но-
вите ценностни явления в съвременното хорово творчество, така успешно стимулирани от Детския радиохор
на Хр. Недялков.”
Изкушавам се да поместя в албума, макар и пространни, свидетелствата и оценките на талантливия поет
Димитър Точев, мой едновремешен колега в Българското радио, отговорен редактор в Детския отдел, чиито
текстови предавания аз съм оформял музикално още от първите дни след назначаването ми за музикален
оформител в Радиотеатъра.
Вестник „Дума”, брой 28 от 3 февруари 2001 година:
„Славеево чудо!
Отиде си и последната година на ХХ век, а ние, замотани в бъркотията на днешното ни бездуховно време,
сме склонни да отминем покрай празното и пълното, което то ни оставя. В това число дори и някое истинско
българско чудо, с което отдавна вече сме завоювали не само признанията на тъй лелеяната с днешна дата
Европа, а дори на цялата планета.
Едно от тези чудеса, за което на всичкото отгоре тази последна година на века бе и юбилейна, аз наричам
славеево чудо. Може малко странно да звучи метафората, но има покритие. Защото чудото съществува. Чудо
гласово! Чудо песенно! Чудо, чувано на шир и длъж по планетата. Хем българско, хем планетарно. Не е за вяр-
ване. Особено за нашите днешни бездуховни мойсеевци, решили тепърва да ни водят през своята духовна
пустиня в Европа… не знаейки или не искайки да знаят, че някои наши достойнства отдавна вече са признати
не само от нея, а далеч оттатък нея. И едно от тези достойнства е българското хорово изкуство.
Ето че си дойдохме на думата. В случая тя се отнася до Детския радиохор, който, неотменно воден от та-
лантливата диригентска палка на маестро Христо Недялков, измина дълъг път, белязан с жалоните на цели 4
десетилетия.
Не бих се захванал с тази не съвсем моя тема, ако не бях един от малкото останали живи свидетели на
началото. Начало, без което нямаше да е възможен триумфът, съпътстващ и днес децата славеи и техния ди-
ригент – вече професор и признат от половината музикален свят на нашата планета за безспорен маестро.
Едва ли някой ще успее някога да извае творческия портрет на Христо Недялков, без риск да пропусне
нещо съществено от живота на този „истински вълшебник на песента”, както го нарече в края на живота си
неговият учител проф. Георги Димитров. Защото наистина е невъзможно да се обхване широтата на всестран-
ния му талант: диригент, композитор, педагог… И преди всичко Човек с главна буква.
Необхватно е дори само присъствието му на стотиците музикални подиуми, на които е изявявал дири-
гентското си майсторство. Те са пръснати по всички краища на планетата. От Иркутск и Хабаровск до Париж и
Женева, от Осло и Стокхолм до Хавана и Нови Орлеан…
Да стигаш до най-далечните географски ширини и десетилетия наред да огласяш с българска песен под-
небесията на четири континента… Не е ли това истински подвиг? И кой би дръзнал да го затвори между кори-
ците на една монография, та колкото и многостранична да е тя?
Да беше само това. Десетки лауреатски дипломи и награди бележат талантливото творчество и на ком-
позитора Христо Недялков, създал едни от най-стойностните песни за деца. А педагогическата му дейност
далеч не се измерва само с художественото ръководство на Детския радиохор. Тя преминава дори през репе-
тициите му с побратимения Детски хор от град Шизуока, с японския детски хор „Малките певци от Мориока”,
с децата от Ямагучи и Каназава, за да стигне чак до днешните му педагогически изяви, вече и като професор
в Софийския университет.
Тежко на неговите биографи!
Появи се в българското радио
в далечната 1957 година на престижната за онова време щатна длъжност музикален оформител. Зае място
в компанията на известните още тогава композитори Петър Ступел и Жул Леви неслучайно, макар и не толкова
известен. В качеството си на диригент на „хора на медиците” беше станал лауреат на Първия републикански
фестивал на художествената самодейност. Тази му диригентска проява определи и по-нататъшната му съд-
ба…
…Едната бройка музикален оформител бе трансформирана в диригентска, а титуляр на новата длъжност
стана Христо. Диригент! На хор, който не съществува. Който не само няма минало, а няма и настояще. И се
съдържа в някаква мечта, осъществима някъде в бъдещето… Дето я стане, я не…
Но диригент вече съществуваше. И носеше конкретното име Христо Недялков!
Така бе направена първата крачка. Следваше втората, далеч по-трудна. Да се подберат деца за хора. Мал-
ки, неуки, но гласовити. По законите на правилото, че от всяко дърво свирка не става.
Спомням си масовките след обявяване на конкурса за деца хористи. Дворът пред старата радиосграда
(новата не съществуваше дори на чертежи) се напълни от майки, баби, лели и дядовци, всеки довел своя
вундеркинд. Звъняха телефони, обаждаха се влиятелни вуйчовци… Само че на диригента бяха нужни не деца
на величия, а сладкогласни ангели. Ако не божествени, то поне „с ясни гласчета и верни ушета”.
Намериха се. Пресети сред стотици кандидати, първите щастливци от първия състав на Детския радиохор
започнаха и първите си репетиции.
Годината е 1960-а.
Две десетилетия след като незабравимият Бончо Бочев извърши своя подвиг в детското хорово музицира-
не, създавайки хор „Бодра смяна”, Христо Недялков пое кръста на следващото голямо изпитание.
Още през пролетта на следващата година (9 април 1961 г.) хорът бе неофициално представен пред своята
първа публика, състояща се от родители, учители и близки на хористите.
Малко или много, днес всеки знае по нещо за това наше чудо, наречено Детски радиохор. Знаят го и в
Европа, и в Америка, и в Азия. Една далечна Япония например десетилетия наред не престава да кани и да
аплодира, станала на крака, българските славеи, които под несменяемата диригентска палка на Христо Недял-
ков носеха и продължават да носят световна слава и почит на България.
Гастролите имат вече измерения десетки хиляди километри. Стотици са точките по глобуса на планетата,
където е звучала славеевата им песен. А ако трябва да се съберат в едно всички похвални думи, изречени с
обич и преклонение пред голямото изкуство на Детския радиохор и техния безсменен диригент, не биха стиг-
нали десетки вестникарски колони…
… А ние, улисани в днешните си бездуховни делници, пропускаме да отбележим дори юбилеите на подоб-
ни български чудеса. Като това славеево чудо.
… Някогашните деца хористи отдавна вече са пораснали. Техните места заемаха други. Сред тях дори…
деца на първите. Ще дойдат и внуците им, ако вече не са дошли. И хорът все ще бъде детски. И все така ще
умножава певческата слава на България. Млад и днес, както и вчера. А дай Бог с него да младее и несменя-
емият, легендарен и достопочтен негов диригент маестро професор Христо Недялков – някогашен музикален
оформител от истинската приказка, която се опитах да разкажа.”
(Димитър Точев, поет, бивш отговорен редактор в Детския отдел на БНР)
На 1 май в зала „България” се състоя традиционният ни самостоятелен концерт, този път в рамките на Евро-
пейски музикален фестивал, организиран отново от „Класик FM клуб”.
На 3 май в зала „България” участвахме в концерт по покана на Американския колеж в София. Те празнуваха
140 години от основаването на това престижно учебно заведение.
На 4 май пяхме японски и български песни в големия салон на БАН по повод награждаването на нашия
японски приятел проф. д-р Тацуро Мацумае с най-високата награда на БАН – Почетен знак „Марин Дринов”
на лента.
На 11 май в Зала 6 на НДК участвахме в концерт по случай откриването на „Салон на изкуствата ‘2001”.
На 23 май бяхме поканени отново в БАН – да украсим с песни тържествената сесия в чест на празника 24
май.
На самия празник пък вечерта отново пяхме на държавния прием на президента на Република България в
резиденция „Бояна-2”.
След лятната ваканция, преди да заминем за Кранево, на 24 август в Зала 6 на НДК участвахме в съвместен
концерт с наши гости от Япония – Детският хор на град Китакюшу.
В Кранево трябваше да се готвим за следващото ни концертно турне в Япония, през октомври-ноември нея
есен. Но приехме любезната покана от Балчик, да участваме в съвместен концерт на 6 септември в църквата
„Св. Св. Константин и Елена” с местния смесен хор „Черноморски звуци”, който се готвеше за участие в меж-
дународен конкурс.
Единият от двата ни концерта в Албена този път беше на 10 септември в залата на хотел „Орлов”, за френ-
ски летовници. Те настоявали за такъв концерт с аргумент, че някои от тях избрали точно този период за лету-
ване на Черно море, за да слушат отново концерт на българския хор. Вторият концерт бе на следващата вечер
в зала „Атлантик” на хотел „Добруджа”.
На 10 октомври Детският радиохор изнесе самостоятелен концерт, посветен на Дните на японската култу-
ра, с програмата на предстоящото ни концертно турне в Япония и в чест на посланик Акира Мацуи, по повод
предстоящото му отпътуване от нашата страна. Посрещнах публиката в зала „България” с няколко думи, които
бих желал да оставя в този юбилеен албум:
„Добър вечер, уважаема публика!
След 10 дни Детският хор на Българското национално радио, или българските славеи, както ги наричат в
Япония, ще отлетят отново на своето петнадесето концертно турне в Страната на изгряващото слънце. Ще
занесат нови песни на милионите си почитатели от другия край на света и ще участват в честванията на
стогодишнината от рождението на великия японец, на гения на японската наука, техника, култура и полити-
ка – проф. д-р Шигейоши Мацумае, основател на престижния японски университет „Токай” и пръв приятел
на Детския хор на Българското национално радио. По този повод „Класик FM” радио чрез своя „Класик FM
клуб” и Българското национално радио организират тазвечершния концерт на Детския радиохор, като от своя
страна го посвещават на провеждащите се за пореден път тази есен в България Дни на японската култура и
на предстоящото отпътуване от страната ни на досегашния посланик на Япония в България Негово превъзхо-
дителство г-н Акира Мацуи. Има много символика в това, че и най-младите български граждани, каквито са певците от Детския хор на БНР изпращат тази вечер с песни представителя на една от най-проспериращите
страни в света. То е, защото в тригодишния си мандат г-н Акира Мацуи доказа убедително своето и на страна-
та си искрено приятелство към българския народ и към българската държава. Неоценима е неговата заслуга
за възходящите културни и политически връзки между двете страни през последните три години, за иконо-
мическата и финансова помощ, оказвана на нашата държава.
Затова, уважаеми гости, нека с нашите аплодисменти да благодарим най-сърдечно на човека Акира Ма-
цуи, който заобича България и с просълзени очи се разделя с нас.”
Петнадесетото концертно турне на Детския радиохор в Япония се състоя от 20 октомври до 11 ноември 2001
година. То бе посветено на 100-годишнината от рождението на основателя на университета „Токай” проф.
д-р Шигейоши Мацумае. Редакционен материал на БНР от ноември с.г. разказва:
„Приятелството, започнало с първото гостуване на Детския хор на БНР през 1967 година по покана на проф.
Шигейоши Мацумае, продължава и досега с наскоро приключилото петнадесето поред гостуване на малките
български певци в Япония. Този път Детският радиохор бе поканен от проф. д-р Тацуро Мацумае, сегашен пре-
зидент на университета „Токай” и син на неговия основател. Поводът за гостуването беше 100-годишнината
от рождението на великия му баща Шигейоши Мацумае – изобретател на епохалния в историята на съобщи-
телната техника т.нар. „ненатоварен” кабел, спускан по дъното на океана, шест пъти депутат в Долната камара
на японския парламент, президент и по-късно до кончината си почетен президент на Международната феде-
рация по джудо, поет, почитател на музиката и голям приятел на децата. От 22 октомври до 10 ноември под
ръководството на своя дългогодишен диригент маестро Христо Недялков, самият той почетен гост-професор
на университета „Токай” и носител на високия японски Орден на святото съкровище „Златни лъчи” с розетка,
малките български певци изнесоха възпоменателни концерти в най-престижни концертни зали на Токио, Са-
Благодарността прие и на свой ред ни благодари г-жа Мацуи, тъй като Негово Превъзходителство
беше извън страната в момента, 2001 г.
ппоро, Кацуура, Шимизу, Шизуока, Кумамото, както и в главния град на остров Окинава – Наха. Навсякъде, по
време на своето триседмично гостуване, българските деца се радваха на чудесното приятелство на японската
публика, на младите японци, учещи в Токайската образователна система, на своите колеги – певци от хора-
побратим от Шизуока и много още японски хорове.
Българските деца поднесоха цветя на гроба на проф. д-р Шигейоши Мацумае в „Босей Зука”, посетиха
родната му къща в Кашима (префектура Кумамото), а през свободното си време се забавляваха във фантас-
тичния „Дисниленд” на Токио, наслаждаваха се на интересни екскурзии из островите Кюшу и Окинава.
Вестник „Токай университет”, 1 ноември 2001 година:
„Ангелски гласове от Балканите
…На 22 октомври 2001 г. Детският хор на БНР пристигна в Япония по случай честването на 100-годишнината
от рождението на основателя на Токайския университет проф. Шигейоши Мацумае. На честванията, орга-
низирани от Токайския университет в различни градове, публиката бе завладяна от ангелските гласове от
Балканите.
Връзките между Токайския университет и България датират от 1966 година, когато проф. Шигейоши Ма-
цумае основава японската фондация за културен обмен с чужбина. Първата проява на това сътрудничество е
концертното турне на детския хор на БНР в Япония през следващата 1967 г.
Концертът в аулата на „Токай” университет, 2001 г.
Когато проф. Ш. Мацумае посещава за първи път България, по време на своя престой в София е запленен
от хармонията на детските гласове. Развълнуван, той се обръща към българското правителство и поканва хора
да посети Япония. Оттогава сътрудничеството между Токайския университет и България в сферата на научния
и културен обмен продължава над 30 години.
През 1996 г. основателят и дългогодишен диригент на хора проф. Христо Недялков бе избран за почетен
гост-професор на Токайския университет.”
Вестник „Чиба Никхоу” – гр. Чиба, 5 ноември 2001 г.
„Ангелски гласове
Гласовете им са ангелски. Детският хор на БНР изнесе концерт в градската зала на Кацуура. По този начин
Международният университет за източни бойни изкуства отбеляза 100-годишнината от рождението на своя
основател Шигейоши Мацумае. Жителите на града бяха препълнили залата и останаха очаровани от велико-
лепните гласове на децата.
Концертът започна с изпълнената на японски език песен „Сезонът на чайките”. За два часа в залата проз-
вучаха около 20 песни, между които български фолклор и известни оперни хорове.
Детският хор на БНР, основан през 1960 година, е известен по целия свят. Хорът бе в състав от 40 момиче-
та и момчета, някои от които в бъдеще вероятно ще изберат оперна кариера. Към красивото им изпълнение
трябва да прибавим и великолепните сола, които пленяват. Между участващите бяха и три бивши солистки,
специално поканени, които показаха зрели изпълнения на оперни певици.”
Трите талантливи оперни звезди – Антония Раднева, Любов Василева и Евгения Брайнова
Тридневната екскурзия до красивата природа на далечния японски остров Окинава бе поредния подарък
за Детския радиохор от проф. д-р Тацуро Мацумае.
Окинава – екзотично райско кътче, захвърлено между вълните на Югозападния Пасифик…
Окинава – неспокоен остров с драматична история от боеве, за владеенето му от китайци, японци, а през
Втората световна война и американци…
Окинава – погребал в недрата си съдбите на стотици хиляди жертви на човешката алчност и неблагоразу-
мие от незапомнени времена…
Да видиш и да запомниш, че си бил на този необикновен остров на другия край на света – какъв по-скъп
подарък от това!
Вестник „Рюкю Шинпо” – гр. Наха, 7 ноември 2001 година:
„Детският хор на БНР изпълни на чист окинавски диалект песента „Танча ме но хама”
На 5 ноември Детският хор на БНР изнесе концерт в градската зала на град Наха, Окинава. Хорът е носител
на редица награди от международни хорови конкурси и фестивали и всяка година има концертни турнета в
различни посоки по света.
В първата част прозвучаха български песни като „Щъркел”, „Фестивална песен”, „Малкият принц”, „Синиге-
рова сватба”. А песните „Танча ме но хама” и „Тенсагу но хана” прозвучаха на окинавски диалект.
Във втората част три български сопрани – Евгения Брайнова, Любов Василева и Антония Раднева, бивши
солистки на хора, специално поканени на това турне, – изпълниха известни арии от опери на Верди. Освен тях,
публиката се наслади и на солата в „Песента на Солвейг” от Григ и „Молитвата на Мария Стюарт” от Доницети,
изпълнени от сегашните млади солистки на хора.”
Традиционната снимка пред Университета за източни бойни изкуства
Добре че с хора пътуваше известната журналистка Даниела Кънева и операторът Емил Милев, които засне-
ха за Българска телевизия чудесен 57-минутен филм за цялото турне, озаглавен „Нашите ангелски гласове”.
На 16 декември Детският радиохор изнесе в зала „България” традиционния си Коледен концерт. Пред хи-
лядната публика, на хора бе връчена награда от световното движение „Екофорум за мир”, под патронажа
на ООН, и звание „Посланик на мира”.
А на 21 декември, като финал на годината, аз получих една изключително приятна морална награда, слу-
шайки от композиторската ложа в зала „България” кантатата „Кармина бурана” от Карл Орф. В изпълнението
този път участваха само радиосъстави. Както се знае, в тази продължителна и трудна творба основна роля
играят певците. Оркестърът всъщност акомпанира хоровете и солистите. И така –
Смесеният хор на БНР бе чудесно подготвен от своя диригент Румен Райчев – бивш солист от Детския ра-
диохор.
Осем от женските гласове в хора бяха бивши хористки и солистки от Детския радиохор.
Детската партия в кантатата се изпълняваше от сега действащия Детски радиохор.
В сопрановото соло на кантатата блестеше младата оперна звезда, шестваща по европейските сцени Ина
Кънчева, бивша солистка на Детския радиохор.
На оркестровия диригент Милен Начев оставаше само да обединява всички тези чудесни изпълнители…
Не напразно в края на концерта публиката аплодира така възторжено диригентите на разкошно подготвения
смесен хор, Детския радиохор и Ина Кънчева.
Моралното ми удовлетворение нея вечер нямаше граници…
Новата 2002 година започнахме с едно участие в Зала 3 на НДК. Вече бе решено за празник на Българ-
ското национално радио да се чества неговата рождена дата отпреди 67 години – 25 януари 1935 година,
денят в който е бил издаден указът за неговото основаване. Та на 25 януари 2002 година тази дата бе подо-
баващо почетена.
На 27 февруари пък Детският радиохор участва в тържество в зала „Св. София” по случай сто години от
основаването на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
На 3 март пяхме на тържество с награждаване от Българския олимпийски комитет на български спортисти
– олимпийски шампиони.
На 10 май в Зала 9 на НДК Детският радиохор участва в авторски концерт на композитора Атанас Косев.
На 21 май в големия салон на БАН Детският радиохор изнесе концерт за академиците, член-кореспонден-
тите и много гости – научни работници от институтите на Академията в чест на 24 май. На този концерт, по
решение на ръководството на БАН Детският радиохор бе награден с Почетния плакет „Марин Дринов” – „За
особен принос в развитието на българската култура и за представянето на България пред света” – както бе
записано в Дипломата.
На 24 май в Зала 1 на НДК заедно с други състави Детският радиохор участва в тържествен концерт в чест
на Папа Йоан Павел II по случай гостуването му в България.
След концерта се пренесохме веднага в Националния исторически музей в Бояна, където с химните на
Република България и на Св. Св. Кирил и Методий открихме приема на президента на Република България в
чест на 24 май.
Ето че проф. д-р Тацуро Мацумае изпълни обещанието си и пристигна в София да уговорим следващото
гостуване на Детския радиохор в Япония през 2003 година. На 21 юни в негова чест Асоциацията на завър-
шилите „Токай” университет даде прием в Археологическия музей, където изпълнихме японски и български
песни.
През лятото почивахме, а на Кранево започнахме подготовка за участието ни в края на есента във фестива-
ла „Европалия–България 2002” в Белгия. Но двата концерта на 4 септември в Албена не можехме да откажем,
защото феновете ни от чужбина, летуващи там, питаха за нас.
Увеличаващият се интерес към 40-годишната концертна дейност на Детския радиохор, както и възхище-
нието на учените в БАН от нашата продукция пред тях, всеки път различна и на най-високо изпълнителско
ниво, станаха причина за още по-високото им признание. На 11 октомври 2002 година, на тържествена сесия с
концерт по случай 133 години от основаването на Академията, главният диригент на хора проф. Христо Недял-
ков бе удостоен с най-високата награда на БАН – Почетния знак „Марин Дринов” на лента!
Признавам си, бях много развълнуван. БАН – най-високият връх на българските учени ме удостоява с най-
високия си знак! Не помня как съм дирижирал него концерт…
На 24 ноември открихме предколедния концертен период с коледен концерт в Дома на културата в град
Перник в рамките на „Ноемврийски музикални дни”.
Стигаме до поредния триумф на Детския радиохор в неговата 50-годишна история. Това бе участието му на
фестивала „Европалия-България 2002” от 6 до 19 декември в Белгия. И както е знайно, много пъти триум-
фът се постига при тържество на правдата, след нелицеприятни засади и борба. В България това се получава,
когато организатори на дадена проява биват министерства, където конфликтите на интереси се разгарят с
пълна сила. Така бе и с Европалията. Организатори бяха Комитетът за култура и Министерството на външните
работи. След редица прослушвания, мениджърът от белгийска страна бе набелязал няколко състава и арти-
сти, между които и Детския радиохор с неговата коледна програма. Обаче апетитите бяха безброй. Минис-
терските чиновници започнаха рокадите и първи изпадна, разбира се, Детският радиохор. Но белгийският
партньор и г-жа Моник Отар – дамата, която бе планирала концертите на нашия състав, не приеха промяната.
Те настояваха за Детския радиохор. Така с белгийска, а не с българска преференция ние заминахме за Белгия.
Там по принцип знаеха цената ни, а за моментните ни възможности се увериха още след първото участие в
прочутата брюкселска катедрала „Сент Мишел”. Затова Детският радиохор единствен от всички български
участници на „Европалия-България 2002” изнесе 6 самостоятелни концерта с коледна програма в Брюксел,
Лиеж, Дрогенбош, Беверен, Евре, Вавр и четири, едно през друго по-представителни участия, като например
това в Брюкселското кметство пред кмета на Брюксел и най-високо поставена публика от града, или концерта
в сградата на Европейската комисия (Европейския съюз), където хорът и диригентът му получиха почетното
звание „Посланици на европейската култура”.
На 2 ноември 2002 г. Детският радиохор взе участие в зала „България”
в концерт по случай 75 години Български хоров съюз
Накрая, след официалното признание на Българското посолство и на Министерството на външните работи,
че Детският радиохор бе най-добре представилият се състав на „Европалия-България 2002”, мисля, че това
представяне би могло да се нарече негов триумф.
На „Европалия-България 2002” в Белгия участвахме с коледна програма
верни на коледната ни традиция.
Така изпратихме 2002 година.
В първите месеци на 2003 година разучавахме нов репертоар за следващото ни през лятото шестнадесето
концертно турне в Япония.
На 12 март в салона на Националната музикална академия издателство „Музика” организира представяне
на книгата на проф. Венелин Кръстев „Христо Недялков и неговият Детски радиохор – световен лидер в дет-
ското хорово изкуство”. Пред многобройната публика от специалисти и фенове изпълнихме няколко от най-
виртуозните си пиеси.
Концерт в НМА „П.
Владигеров” при
представянето на книгата
на проф. Венелин
Кръстев, 2003 г.
Отминавайки някои по-малко важни участия, стигам отново до покана от БАН по повод тържествено съ-
брание за 24 май, два дни преди празника. За осми път концертирахме пред академици, член-кореспонденти
и други сътрудници на Академия и интересът на всички оставаше все така голям, все такова радушно посре-
щане и поздравление.
А вечерта на 24 май в Националния исторически музей открихме отново държавния прием с химните на
Република България и на Св. Св. Кирил и Методий.
Шестнадесетото концертно турне на Детския радиохор в Япония се състоя от 13 до 30 юли 2003 година.
Фантазията на нашия почитател и домакин проф. д-р Тацуро Мацумае да намира всеки път, под форма-
та на развлекателни подаръци, незабравими изненади за малките български певци, нямаше граници. След
Хавайските острови през 1997, целодневното предварително планирано разглеждане на Виена през 1998,
настаняването в новия хотел „Шератон” току срещу входа на „Токио Дисниленд” през 1999, екскурзията до
екзотичния остров Окинава през 2001, този път се наслаждавахме на едно седемдневно плаване с луксозния
учебен кораб на „Токай” университет „Босей мару” по западното крайбрежие на най-големия японски остров
Хоншу, в спокойните води на Японско море.
Първият ни концерт беше в Токио в новооткритата, трета по ред болница на „Токай” университет – „Хачи-
ожи”, обзаведена по последна дума на медицинското оборудване, където пяхме за пациентите, студентите
и целия медицински персонал. След него, на път за пристанището Акита, изнесохме концерт в град Ямагата.
Корабът ни очакваше в Акита, където също концертирахме.
Модерният учебен кораб на „Токай” университет „Босай мару”
Самото пътуване между пристанищните градове в спокойното Японско море и Тихия океан с кораба беше
забавно и приятно за децата. Плавахме нощем, на сутринта на всяко пристанище ни чакаше автобус, с който
разглеждахме различни забележителности и ни отвеждаше до съответната концертна зала. Излишно е да
споменавам, че организацията беше перфектна. Във всеки град имаше сформирани организационни комите-
ти за нашето посрещане от бивши възпитаници на „Токай” университет, които се грижеха нищо да не липсва
на нашите хористи.
Когато корабът
акостираше, на
всяко пристанище ни
очакваше автобус
Спасителните жилетки
бяха не само показани.
Длъжни бяхме да
пробваме как точно се
обличат, 2003 г.
Така приставахме и концертирахме в пристанищните градове Ниигата, Каназава и Йонаго. Не може да се
разкаже с думи невероятната красота на Музея на цветята в град Йонаго. В Музея на златарското изкуството в
град Каназава се докоснахме до тайните на позлатяването и инкрустирането. После за две денонощия „Босай
мару” заобиколи южния край на острова и през пролива между Хоншу и Кюшу доплавахме до Хирошима. На
концерта ни там присъства и офицерският състав от „Босей мару”, а след това в трапезарията на кораба се със-
тоя вълнуваща прощална вечер с екипажа. Последна нощ на кораба и на другата сутрин той отплава за своето
пристанище в Шимизу, а ние посетихме Музея на атомната бомбардировка в Хирошима. Силно впечатляващ
за нас беше и паметникът на децата – жертви на атомната бомбардировка.
Сбогуване с екипажа
на „Босей мару”
на пристанището в
Хирошима
Зад нас се вижда единствената сграда, недоразрушена след атомната
бомбардировка на Хирошима и оставена като свидетел…
На картата е означен маршрутът
на Детския радиохор по време
на шестнайстото му концертно
турне в Япония:
Токио-Ямагата – със суперекспрес
(влакът стрела)
Ямагата-Акита – с автобус
Акита-Хирошима – с кораба
„Босей мару”
Хирошима-Токио – със самолет.
Във фантастичния „Токио Дисниленд” прекарахме цял ден. Донесохме в България и безценен подарък –
изключително скъпо и много красиво сватбено кимоно, дар от град Каназава, което е изложено и може да се
види във фоайето на Българското национално радио. Гостувахме отново с концерт в Кацуура при приятелите
ни от Международния университет за източни бойни изкуства. Този път те ни показаха уникален аквариум на
около 20 метра дълбочина на дъното на Тихи океан, от който могат да се наблюдават морските обитатели в
естествената им среда.
Пред аквариума с Лили Здравкова
и Таня Апостолова – две чудесни
солистки
По традиция
се поклонихме
на гроба на
основателя
на Токайския
университет
проф. Шигейоши
Мацумае в
гробището „Босей
зука” край Токио.
Последният ни концерт Кацуура бе част от тържествата по случай 20-годишнината от създаването на Будо
университета, чийто основател също е професор Шигейоши Мацумае. Този концерт беше важен за нас и с
други две събития – срещнахме се с Ива Арсенова, бивша наша хористка, в момента студентка в „Токай”
университет като стипендиантка на Детския радиохор, и се сбогувахме с четири от нашите солистки, за които
това беше последният концерт с хора – Цветелина Милкова, Мария Радоева, Илиана Илиева и Надя Павлова.
От снимката се познава, че някои от тях са си и поплакали…
Ето как в своята книга „Ангелогласо детство” незабравимата Ирина Грудева е описала това чувство:
„Изоставените на бюрото ми учебници и тетрадки ме посрещнаха така, както ги бях наредила последния
път. Усетих как затъвам в някакво кошмарно тресавище от уроци, теми по литература, реферати и задачи.
Молех учителите си да отложат с няколко дни изпитванията ми. Къде с добро, къде с лошо – съгласяваха се,
но не мина безметежно. Накъдето и да тръгнех, се спречквах с лабиринт от криви огледала и във всяко от тях
виждах собственото си отражение – непонятно и изкривено.
Не отидох на няколко репетиции, като си мислех, че ще мога да наваксам с уроците. Оказа се, че не мога
да уча, без да ходя на репетиции…
Изобщо не можех да си представя живота без този хор. Не се и замислях, че всичко това ще свърши. Вре-
мето след седем и половина – и мен да ме няма там на репетиция – много далечно ми се струваше, а си правех
и илюзия, че раздялата ще бъде само формална. Въпреки че всяка година изпращахме „стари” хористи.
По традиция се прощавахме на концерт. Свършват песните, залата опустява, но ние заставаме отново на
практикаблите, за да се разделим с песен. А те стоят срещу нас и ни слушат като публика. Тепърва щеше да
им се налага да слушат хора си като публика и доброто начало на това общуване започваше.
Всъщност болката идваше после. Свършило е лятото, връщаме се на репетиция, но ги няма тези, с които
Златни гласове
напускаха
хора и аз се
просълзявах
неведнъж
си пял на толкова концерти. Минаваш една редица назад, за да седнат отпред по-малките и все по-близо е
последната редица… Трябваше да поемем тези нови певци, да заместим напусналите.
За да освободим и последната редица, когато ни дойде редът…
…Имах чувството, че розите, които поставиха в ръцете ми, не са рози. Някакви странни рози, какво им ста-
ваше на тия рози? Какво им ставаше на моите съхористи, защо са строени срещу мен, защо пеят?.. Чувах, че
Маестрото говори нещо. Какво говори този човек?
Най-безпаметният миг в моята памет.
Едно момиче се хвърли на врата ми. Ах, да, това е Лидия… Нашата шестица по френски! Скъпата Лидия,
видях крайчеца на роклята си, който тя стискаше в шепа. Моята концертна рокля и шепотът на Лидия: „Не те
пускам!”
Бяхме няколко момичета. Стояхме срещу целия хор и държахме букети. Най-тежките букети в нашия жи-
вот. Никой в тази късна вечер не е държал по-тежки букети. В тази късна вечер, след този необичаен концерт.
И тези мъчителни рози…
„Родна песен нас навек ни свързва!”
Целият хор пееше за нас.
Слушах ги. Пееха тихо. Толкова тихо, че едва ги чувах. Едва ги чувах. А усещах, че пеят много силно, но…
някъде много далече…
Дано сегашните хористи ми простят, че разказвам за нашия хор само в минали времена. Дори и да не раз-
берат – ще ми простят, а ще разберат, когато им връчат тежкия сноп рози „за сбогом”. Знам, че ни разпознават,
когато ги слушаме в залата, а те оглеждат публиката в интервала между две песни. (Как помня само кратката
почивка между две песни)… Толкова песни сме изпели! Пели сме класика, утвърждавали сме и млади ком-
позитори. Научихме се чак да побираме мислите си в песни. Песни какви ли не и между тях много приспивни
– Йоханес Брамс, Бернард Флиис, Бенджамин Бритън, Наозуми Ямамото, Парашкев Хаджиев, Иван Маринов…
Наричат ги още люлчени. Какво е това, защо човечеството съчинява толкова много люлчени песни? Всяка от
тях е най-искрено прозрение и тъжна изповед, която, уви, не може да приспи детството и спомена за него…
Животът продължава, но си мисля, че няма да бъде същото. Не и за мен. Не без Маестрото. Ангелогласото
детство свърши и никога няма да свикна с раздялата…
…как така е свършило! Ние още не сме си допели! Маестрото още толкова неща не ни е казал…”
Още една наша солистка напускаше развълнувана хора през тази 2003 година. Мария Ганева.